Уставът на Българския революционен централен комитет е съставен в Букурещ през 1872 г. С него се определят правилата и принципите на организацията от комитети, създадена от Васил Левски и неговите сподвижници.

За неговото съставяне е организирано специално събрание на представителите на различните комитети от страната и от чужбина, останало известно като Общото събрание на БРЦК. Председател на събранието е Любен Каравелов, а Васил Левски е един от членовете и представител на няколко комитета от страната. В устава залягат основните идеи на Апостола, с които да се извоюва свободата на България.

За заблуда на османските власти на предната корица на устава е посочено, че той е отпечатан в Женева през 1870 г.