Последната снимка на Васил Левски е заснета в Букурещ през 1872 г. По стечение на обстоятелствата тази фотография попада в ръцете на османските власти, които започват да го издирват с нея.

Тя е размножена и разпратена до полицейските управления и граничните пунктове на Османската империя, за да не се даде възможност Апостола да избяга през съседна държава.

На гърбa на изложения в залата екземпляр, чийто оригинал се намира в Османския архив в Истанбул, Турция, е оставено словесно описание на външните белези на Васил Левски и лични данни, с които неговите преследвачи да го открият по-лесно – че е среден на ръст, със светлосини очи, с рижав мустак, че единият му зъб се показва малко навън като говори.

Снимката остава известна като „фаталната“ фотография на Апостола, защото след неговото залавяне в Къкрина, той е идентифициран с нея.