1837, юли 6/18 – В семейството на Гина и Иван Кунчеви в Карлово се ражда синът им Васил – бъдещият Апостол на българската свобода.
1852 – 1858 – Послушник на вуйчо си х. Василий, учи в Стара Загора в класно училище и посещава курс за свещеници.
1858, декември – Приема монашески сан в Сопотския манастир „Св. Спас” и духовното име Игнатий.
1862, март – Тайно напуска Карлово, заминава за Белград и се включва в Първата българска легия, където получава прозвищети си Левски.
1864, Великден – Отказва се от монашеството – сваля расото, отрязва косите си и ги предава на своята майка.
1864, май 6 – Става учител в с. Войнягово, Карловско.
1867, април 28 – Преминава с четата на Панайот Хитов в Българско като знаменосец.
1867, септември – Включва се във Втората българска легия в Белград.
1868, декември – Предприема пътуване с параход до Цариград, а в началото на януари 1869 г. започва първата си обиколка в Българско.
1869, май – август – Осъществява втора обиколка из Българско.
1869, септември 23 – Подкрепя създаването на Българското книжовно дружество (днес БАН).
1869, късната есен – Участва в създаването на БРЦК в Букурещ.
1871 г. – В началото на годината създава „БРЦК в Българско” с център Ловеч.
1871, септември – Подготвя се проектоуставът на революционната организация – известната „Нареда…“, в изработването на която участва и Васил Левски.
1872, 29 април – 4 май – Участва в първото общо събрание на БРЦК в Букурещ, което приема Устав и Програма на избрания Централен комитет. Васил Левски единствен получава специално пълномощно да представлява БРЦК в българските земи.
1872, юли 1 – Завръща се в Българско и се заема с разпространение на приетите документи на БРЦК.
1872, септември 22 – Обир на турската поща в Арабаконак, организиран от Димитър Общи.
1872, септември – Създаден е първият Окръжен комитет в с. Голям извор, Тетевенско.
1872, декември 27 – Васил Левски е заловен в Къкринското ханче.
1873, януари 5-9 – Изправен е на разпити пред извънредната следствена комисия в София.
1873, януари 14 – В заключителен протокол на комисията е обоснована и предложена смъртната присъда за Апостола, която се изпраща на Султана за потвърждаване.
1873, февруари 6/18 – Васил Левски е обесен край София, близо до мястото на сегашния му паметник.