Днес отбелязваме две годишнини с особено значение за нас. Може би символично в един ден си спомняме за Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола и негов верен сподвижник в революционното дело, и за Освобождението на Карлово след мъчителните месеци на погром, останали в историята на града като „Страшното“.
Под влиянието на Левски Васил Караиванов се посвещава на борбата за освобождението на българския народ. Той е един от основателите на Карловския революционен комитет, негов касиер и пазител на лозинката (паролата) на Апостола. В хана му се провеждат събрания на комитета. Там намират подслон и апостолите на Априлското въстание.
Васил Караиванов става свидетел на последните дни на Апостола в началото на месец декември 1872 г., когато той посещава родното Карлово преди да продължи по пътя към Ловеч и Къкрина. В своите спомени той разказва:
„Последната вечер преди заминаването му Левски дойде у дома, за да се увери за пътя към Сопот и ме помоли да го придружа по пътя за сопотския манастир „Св. Спас“. Аз го молих да остане да пренощува в Карлово и да измени пътя си. Но той ми отговори ,,че не може да измени предначертанието си. Тази вечер ще прекарам при дякон Богослов и дядо Рафаил (игумен на манастира). Там е спокойно. Дядо Рафаил има в манастира ясакчия, Мустафа ага, той пази от опасност.“
На 8 януари 1878 г. под командването на генерал-лейтенант Павел П. Карцов, Троянският отряд настъпва в Стрямската долина. Настъпва дългоочакваният ден за карловци – градът е свободен. След освобождението на Карлово Васил Караиванов е избран за председател на карловския Градски съвет. През 1930-1931 г. по негови указания Хр. Фъргов изработва макет на родната къща на Левски, който по-късно става основа за нейното възстановяване. Васил Караиванов умира на 8 януари 1933 г. в Карлово.
В експозиционната зала на Национален музей “Васил Левски” е уредена временна изложба с материали, предоставени от потомци на Васил Караиванов.
