Между 4 и 8 януари 1873 г. се провеждат разпитите на Апостола пред Софийска извънредна следствена комисия начело с Али Саиб паша. Тя вече разполага с показанията на някои комитетски дейци, от които става ясно, че Левски има първостепенна роля в организацията. Проведени са общо шест разпита на Апостола. Достойното му поведение продължава през целия процес срещу него. По време на многобройните очни ставки не дава информация за никого, който би могъл да бъде заловен. Така организацията е опазена от по-голям разгром. Не напразно народният поет Иван Вазов с възхищение пише за това:

„Окован и кървав, в тъмница ръгнат.

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над тази душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенание,

не издаде в мрака туй гордо страдание!

Смъртта беше близо, но страхът далеч.

И той не прошушна предателска реч.

И на вси въпроси — грозно изпитание —

един ответ даде и едно мълчание,

и казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!”

и никое име той не спомена …”

Категория: Актуално