На 27 декември 1872 г. Апостола е заловен от османската власт. Тя разполага с информация за дейността му много по-рано, дори преди Арабаконашкия обир. Това доказва доклад на Дунавския валия от 16 септември 1872 г. Разкритията по време на разпитите на заловените участници в обира, на арестуваните дейци на комитети от Тетевенско, Орханийско, Ловешко допълват това, което вече е известно на властите. През м. ноември те попадат и на писмата на Каравелов до Васил Левски, на негова снимка, която е изпратена до граничните пунктове. Въпреки явната опасност Васил Левски не изоставя комитетското дело. Той предприема рисковано пътуване към Ловеч, където трябва да прибере комитетския архив и с него да замине за Букурещ. Придружаван от Никола Цвятков, Левски се отправя към с. Къкрина, където отсяда в хана на своя съратник Христо Цонев – Латинеца. По-късно по време на разпитите в София Апостола описва залавянето си:
Откаран първо в Ловеч, а след това в Търново. Със своя телеграма от 28 декември 1872 г. до Великото везирство мютесарифът в Търново съобщава за залавянето на Апостола. Изправен е пред специалната следствена комисия в София, която излиза с предложение до султана за смъртна присъда. На 6/18 февруари тя е изпълнена в покрайнините на града. Днес там се издига неговият паметник.
В масивите на Османския архив в Истанбул беше открита телеграма от мютесарифа в Търново Али бей до Великото везирство, изпратена на 28 декември 1872 г., с която той докладва за залавянето на Васил Левски в Къкрина. Това е първият автентичен документ за залавянето на Апостола, произхождащ от османската администрация, който става известен за изследователи и читатели. Тя е издирена от уредника в музея Виктор Комбов и в превод на проф. Орлин Събев е публикувана в новото допълнено и преработено издание на сборника „ЛЕВСКИ ПРЕД СЪДА НА ПОРТАТА“.
Доклад на управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша от 16/28 септември 1872 г. за събраните от османските власти агентурни сведения за комитетската мрежа в Българско и Васил Левски като неин ръководител, изпратен със специална мисия от Централния комитет в Букурещ след Общото събрание през април – май 1872 г.
Ново преработено и допълнено издание, с включени много новооткрити документи, всички подредени по хронологията на събитията.
