След завръщането си от Влашко след проведеното Общо събрание на БРЦК в Букурещ, получил пълното доверие на членовете на Централния комитет и широки пълномощия за работа, от началото на м. юли 1872 г. Апостола активно работи за запознаване на комитетите в Българско с решенията на събранието, с приетите документи. Организира разпращане до частните комитети в страната на отпечатания Устав на БРЦК и призовава към строгото му спазване, също и за усилено събиране на средства за делото. За тази негова активна организационна работа османските власти в скоро време са информирани, както и за дейността и членовете на много от комитетите главно в Предбалкана. За това свидетелства доклад на управителя на Дунавския валия от 16 септември 1872 г., писан няколко дни преди Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи. Уставът на БРЦК също попада в ръцете на османските власти. Екземпляр от него и превод на османотурски се съхраняват в архива в Истанбул.
В България има запазени много екземпляри от устава – в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в музеи и други библиотеки в страната, в частни колекции. Публикуван е във всички издания на документалното наследство на Васил Левски.
Виж Устава тук.