Продължаваме обещаната рубрика, свързана с пътеводителя на музея, издаден в края на 2021 г.

ВОЙНЯГОВО ПАЗИ СПОМЕНА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Село Войнягово е сгушено в подножието на Средна гора, срещу гордо възвисения Балкан. Разположено е на десетина километра южно от Карлово.

Тук, в селото, още разказват легенди за смелия войн Войнег, оставил своето име на селището, за старите хайдушки войводи, за Апостола на свободата Васил Левски. Селското училище /днес за съжаление закрито/ дълги години носи името му, а в черковния двор войняговци са възстановили старото училище на Апостола.

Васил Левски идва в селото на 23 април 1864 г. Празник е – Гергьовден. „ Певците пееха и свещеникът бе почнал литургията. В момента, когато очите на всички бяха обърнати към светия олтар и тихо се молеха, влезе в храма млад, строен момък, с кръшна снага, с ясно лице, с живи проницателни очи, с едва наболи мустаци и отрязана отзад златоруса коса. Той се спря при певците. Дрехите му свидетелстваха, че е гражданин. Погледите на всички се отправяха към него. И жените тозчас отгатнаха миловидното лице на дякона и захванаха тихо да шепнат: „Това е дякон Игнатий, който се е раздечил по Великден и е дошел да се глави тук за даскал“. Младият учител бързо завладява сърцата на млади и стари в селото.

В учебната работа той въвежда новата взаимоучителна метода. Суровата дисциплина и наказанието замества с авторитета, внушението и строгия поглед. През горещите дни Левски извежда учениците си из околностите на селото, където прекарват в игри и занаяти.

Любовта на децата към учителя открива и сърцата на бащите. Неусетно младият учител се сближава и със селяните. Будните младежи посвещава в белградските събития и дейността на Раковски. С увлечение им говори за подвизите на хайдути и войводи. По-смелите започва да обучава във военна гимнастика и стрелба. С верни другари и пламенни младежи Апостола поставя основите на „Тайното братство“, което по-късно ще прерасне в революционен комитет.

Във Войнягово Васил Левски учителства близо две години – от май 1864 г. до края на март 1866 г. Без да завърши учебната година. Той внезапно напуска селото, за да се озове в Добруджа, а оттам през следващата година във Влашко и в четата на Панайот Хитов. По-късно при обиколките си през Стремската долина Левски отново посещава Войнягово.

„Като разбрали войняговци за неговата гибел, били черковните камбани цяла седмица без да спират и все стояли там, дето Левски пял в храма и дето учил децата. Жените от жалус към него хвърлили шарените кърпи и сложили на главите си черни. Носят ги и до днес.“

Едва ли има друго предание, което така ярко разкрива народната мъка по смъртта на Апостола.