В нея Васил Иванов Кунчев е ръкоположен в йеродяконски сан през 1859г. от Пловдивския митрополит Паисий и пее в църковния хор. На северната фасада на църквата през 1997 г. е реализиран стенопис от Дечко Тодоров, представящ ръкополагането.
– майката на Апостола, в двора на църквата “Свети Николай”.
Негов автор е българският скулптор Марин Василев. Първата копка е направена през 1903г., а е завършен през 1907г.
Паметни знаци са поставени на местата, където са се намирали Караивановия хан, къщата на сестрата на Левски Яна, къщата на Иван Грозев, в местността “Млати шумка”, където е основан от Апостола революционния комитет в Карлово, на ул. “Васил Караиванов” – някогашната местност “Алтън чаир”, където през 1864 г. Левски отрязва косите си и снема монашеското расо, за да се посвети изцяло на революционното дело.
Най-пълно изследване на местата в Карлово, свързани с Васил Левски, е направил Стоян Кичев. В него са описани и много такива, които отдавна вече не съществуват. Проучването се съхранява в Музей “Васил Левски”.
Този представителен, богат и внушителен дом на видния карловски учител и просветител е свързан и с ранните години на Васил Левски, и с революционния период от живота му. Тук малкият Васил Кунчев взема уроци по църковнославянски език и църковно пеене при даскал Райно Попович. От тук след среща с д-р Киро Попов /зет на Р. Попович и член на комитета/ Апостола на свободата поема за последен път през Балкана, Троян и Ловеч към Къкрина. Левски е връстник и приятел и със сина на даскал Райно Теофан Райнов.
Той е свързан с дейността на Ученолюбивата дружина, създадена през 1870 г. Много от нейните членове са връстници, приятели на Васил Левски, участват и в революционния комитет. Тук Апостола създава въздържателно дружество.
