През 2000г. в музейния комплекс е включен мемориалният параклис “Всех святих болгарских ”, построен в памет на Апостола. Появата на храм на това място не е случайна. Той е не само място за съхранение на спомена за Апостола, а символизира единството на родова памет и исторически формиралата се сплав от личностна, национална и човешка идентичност на българското достойнство. С иманентно присъщите си християнски принципи и общочовешки ценности и добродетели Васил Левски застава в поредицата от герои на българския пантеон, сред светците на наречения от него “Храм на свободата”. Застава не като обикновен съзидател, а като “апостол”.
Проектът за изграждане на параклиса е на арх. Мария Каразлатева, реализиран с финансовата подкрепа на много дарители – фирми, обществени организации, хиляди граждани посетили музея по време на изграждането му.
Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и с тенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. Патронната икона, представяща канонизираните български светци и мъченици, е уникална.
Подобно изображение, включващо първенците на православната ни църква – книжовници, царе, духовни водачи, няма аналог в нашата църковна живопис. Вътре в параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с “Достойно ест”, едно от любимите песнопения на Апостола.
Сам Апостола отрязва косата си и снема монашеското си расо на връх Великден 1864 г. в местността „Алтън чаир“ в покрайнините на Карлово. Дава я на майка си със заръка да я пази. Грижливо съхранена от Гина Кунчева, а след това от дъшеря и Яна, косата е предадена през 1907г. на министъра на просвешението.
Министерството я предоставя на Етнографския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военно-исторически музей. От 2000г. част от косите на Апостола се съхраняват в мемориален параклис „Всех Святих Болгарских“ в музея в Карлово.
