Било е Гергьовден през 1864 г., когато снелият неотдавна монашеското расо дякон Игнатий поема попрището на селски учител. Само две години Левски учи войняговските деца, но оставя толкова траен спомен и у тях, и у техните родители, че когато след години войняговци разбират, че техният първи даскал е увиснал на бесилката, черковната камбана в селото бие една седмица без да спре, жените свалят цветните забрадки и слагат черни кърпи, мъжете ходят разгърдени и мрачно тъпчат земята. От мъка и жал по Левски войняговци дори запускат и нивите си. Това разказват те в спомените си. Къде свършва действителността и къде започва митът – труден въпрос, но е факт, че и до днес в народните носии на войняговки присъстват черните забрадки.

Сред местните любимият им някога даскал и до днес се ползва с особена почит и уважение. Те свидно пазят паметта за него, за смелостта и добротата му и ги предават с гордост на идните поколения.

Затова всяка година на 6 май те се събират в двора пред училището, пеят песни и играят хора, вият венци и правят гергьовски люлки и си спомнят за онзи Гергьовден, когато Апостола за първи път идва в тяхното село.

Няма друго селище, в което Васил Левски е живял цели две години, учил е толкова много деца, оставил е толкова много съмишленици.

Войняговци имат основание за своята гордост. И всеки, който иска да се убеди в това тяхно най-искрено отношение, може да направи това на 6 май.

Честит празник от екипа на Национален музей „Васил Левски“!