Рубриката ни продължава с

ВАСИЛ ЛЕВСКИ И СЪСЕДНИЯ ГРАД СОПОТ

Градът има своето безспорно значение за регионалната и националната българска история. Още в самото начало на изграждането на ВРО Левски включва и Сопот. Създаден е революционен комитет, в състава на който влизат едни от най-видните жители на Сопот – Фратю Попов, Никола Иванов, Сребрьо Стойновски, Тодор Кошников, Ганчо Поп Николов и др.

Така наричаната „Сопотска случка“ или „Произшествието с краденото палто на В. Левски в гр. Сопот“ станала причина той за първи път да влезе в полезрението на властта, а майка му Гина да бъде арестувана и малтретирана. Васил Караиванов съобщава интересни данни във връзка с тази случка, така както е разказана от самия Левски, който му е братовчед. Произшествието става „навръх Петровден“, т.е. 29 юни 1869 г. Апостола чакал на западния край на Сопот, близо до къщата на Иван Илиев Банчов, от чийто дом трябвало да доведат коня му, тъй като вече бил свършил работата си в Сопот и щял да заминава другаде. Минаващият там Иван х. Цочов – Сопотненец грабва връхната дреха, с която бил наметнат Левски, спомняйки си, че някога му принадлежала. На въпроса на В. Караиванов защо не е убил похитителя, Левски отговаря, че „като имал предвид около него, чи са намирали доста работници“, не искал да става „гюрултия“. Иван х. Цочов намира в дрехата прокламации на български и турски език и три печата, с които Апостола си е „комтявал пътните тескерета“, а също и тескере на Иван Фетваджиев. Цочов отива при мюдюра в Карлово, вследствие на което властта взема бързи мерки.

Известно е, че на 7 декември 1858 г. младият момък Васил Иванов Кунчев приема монашеството в Сопотския манастир „Св. Спас“. На тържествения обред в черквата на манастира присъстват архимандрит хаджи Василий, отец Кирил от Рилския манастир, местното духовенство и много гости от Карлово и Сопот. Така в Сопот Васил Кунчев станал монах Игнатий. Връзките със Сопотския манастир той продължава и когато снема расото и поема по пътя на революцията. Тези моменти са интересни и показват, че той е имал немалко приятели и другари в Сопот, на някои от които разчита и по-късно, когато ги заклева пред камата и револвера.

В западното жилищно крило с чардаците на девическият манастир „Въведение Богородично“ (Метоха) е било скривалището на Левски под килията на игуменката Христина, където са уреждани и срещи на комитетски дейци.

В централната част на града се намира паметник на Васил Левски, на мястото на къщата на Тодор Кошников, открит през 2013 г., скулптор Недко Кръстев.

Когато говорим за Сопот, няма как да не споменем и познанството на Иван Вазов с Апостола. Името на Васил Левски е споменато от него още през 1867-1868 г., когато изразява впечатлението си сред народа от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Иван Вазов, според собствените му признания, вижда Апостола много по-късно – през 1871 г. Известно е, че поетът заминава за Влашко. По пътя го настига приятелят му Тодор Кошников, който го изпраща до Карнарския хан. Именно там Вазов се среща с „двама италианци“, единият от които е Левски. Вероятно двамата се познават от преди, а срещата в Карнарския хан е само един епизод от тяхното познанство. В разказите на Иван Вазов „Апостолът в премеждие“, „Чистият път“ и „Из кривините“ образът на Апостола се откроява по неповторим начин, а одата му „Левски“ е врязана завинаги в съзнанието на българина.