Тя беше открита в архив в Истанбул. На нея Апостола е сниман до кръста, седнал, в гражданско облекло. Вижда се и верижката на джобен часовник. Вероятно фотографията е правена през май-юни 1872 г. в Букурещ след Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Изглежда, че от тази, запечатана от фотографа, допоясна фигура на Левски е правен и малкият портрет в елипсата, по който досега се смята, че Апостола е издирван от турската полиция след обира в Арабаконашкия проход и направените разкрития за революционната организация.  Към края на юни Левски пише до Олимпи Панов, че очаква да му бъдат изпратени портретите чрез Данаил Попов, а в началото на август и до самия Попов, но явно до залавянето в Къкрина не успява да ги получи. Вероятно след смъртта му Данаил Попов дава тези портрети на Апостола в елипсата на Панайот Хитов, Кириак Цанков, изпраща и на Иван Драсов в Чехия, който прави множество репродукции и ги изпраща на свои приятели в България.

Наличието именно на тази снимка в османския архив и други документи, свързани с разследването, а също и текстът, който е изписан на гърба – описание на Васил Левски, може би ще покаже, че това е била снимката – Левски до пояс, с която е разполагала турската власт и е размножила и разпратила в много на брой екземпляри, за да бъде издирван. Можем само да гадаем как откритата фотография на Апостола е попаднала в ръцете на османските власти.

Текстът на гърба на снимката е много сходен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевенския комитет прави пред османските власти след извършения обир над турската поща в Арабаконашкия проход, на разпит от 26 октомври 1872 г.:  „със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва единият му зъб се показва малко навън, повдига леко устната си, очите му са големи и пъстри”.

„Снимка на Левски Васил Дякон, [родом] от Карлово и живущ в същия град. Тъй като единият зъб на горната челюст под мустака му стърчи навън, устната му е повдигната, с рижа брада, среден на ръст, със светло сини очи, на 25-26 години.“ – това е изписано на снимката на османотурски. Преводът на текста на български направи доц. Орлин Събев от Института по балканистика към БАН.

Сред другите открити документи, с които е видно, че е разполагала вече турската власт, са и оригинален Устав на БРЦК, окръжно писмо на БРЦК в Букурещ от 14 юни 1872 г., разписки за събрани суми. Две от тях са от Дервишоглу Мехмед Кърджалъ – псевдоним на частния революционен комитет в Тетевен. Това може да наведе на мисълта дали тези документи не са иззети именно от Тетевен, където е живеел и даскал Иван Фурнаджиев.

Каква точно информация съдържат  откритите документи на османотурски ще бъде ясно след тяхното разчитане и превод.

Издирването на тези материали и снимката на Васил Левски, осъществено от уредника в музея Виктор Комбов, показва, че в архива в Истанбул има все още неоткрити и непроучени документи за съдебния процес срещу Апостола и комитетската организация.

Категория: Актуално