Заповядайте при нас през празничните дни и ще имате възможност да видите кичур от запазената коса на Апостола, който отново е в нашия музей, изложен в мемориалния параклис „Всех святих болгарских“.Преди 154 години Васил Левски взема съдбоносно решение, което променя изцяло неговия живот. Навръх Великден (тогава 19 април) 1864 г. в карловската местност Алтън чаир снема монашеското расо и отрязва косата си, която предава на своята майка Гина Кунчева с думите:

„Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан.“

На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилото в София.

Вестта за изпълнението на смъртната присъда достига до Карлово след известно време. Майката на Апостола разбира за гибелта на сина си от един от членовете на Карловския революционен комитет, основан от Левски – Константин Попов, бъдещият митрополит Константин Врачански. По нейна молба той опява косата за упокоение на душата на нейния син. След това тя отново я прибира и я запазва.

След смъртта на Гина Кунчева косата се съхранява от сестрата на Левски Яна Кунчева-Начова. През 1907 г. заедно с близките си тя решава да направи реликвата обществено достояние и я дарява на държавата. Отначало косата се съхранява в създадения през 1908 г. Етнографски музей, а през 1942 г. е преместена в тогавашния Главен военен музей – днес Национален военноисторически музей, благодарение на което тя е запазена по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Категория: Актуално