Писана е в края на 1867г. или в началото на 1868г. Без да имат качествата на художествена творба, стиховете в недовършената му автобиография разкриват участието на Левски в Първата българска легия, байрактарството му в четата на Панайот Хитов, докосват до неговата богата душевност, потвърждават безкрайната му смелост.
Джобния бележник на Апостола е с доста липсващи страници. Наситен е с факти за организаторската и идейно-политическата му работа. Документира не само обиколките му из страната между 1871 – 1872г., както и отчет до стотинка за похарчените народни пари, но разкрива и скромните му предпочитания за храна и облекло, влечението му към народните песни и революционната поезия.
Писмата на Левски, стотина саморъчно изписани от него, адресирани до видни негови съвременници и съратници, до БРЦК в Букурещ или до частни комитети в Българско, документират изумителната му работоспособност, мащабните му замисли и неповторими дела за доброто на Отечеството.
Още по-ясно са изложени политическите и държавни възгледи на Апостола в идейно-политическите и организационни документи: “Нареда на работниците за освобождението на българския народ” – писана изцяло с неговия почерк, тя представлява едновременно “проектоустав”, “програма” и “закони” за действията на революционерите.
Много голяма част от тези уникални документи се намират в НБ “Кирил и Методий”. Само няколко документа ,писани или подписани от Левски се пазят извън нея – в Научния архив при БАН, ДА във Велико Търново, музеите в Ловеч и Плевен.
Приет е на Общото събрание в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., в което участва и Васил Левски с пълномощия от Сливен, Стара Загора, Карлово и околните им частни революционни комитети. След завръщането си в Българско в началото на м. юли Апостола се заема с разпространението на Устава до всички комитети.
