Любен Каравелов – “Сбирайте се моми, булки” /1873г./.
Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски” /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на Васил Левски”.
Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили – недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”.
Цветан Минков – романът “Васил Левски” /1932г./
Стефан Дичев – романът “За свободата” /1954г./
Георги Мишев – разказите “Синеокият рибар” /1958г./
Яна Язова – романът “Левски” /1987г./, посмъртно.
Вера Мутафчиева – повестта “Процесът 1873” /1972г./
Магда Петканова – пиесата “Апостолът на свободата”.
Любомир Дойчев – “Левски в светлина” /1943г./, “Войводата и знаменосецът” / 1963г./, “По пътеките на Апостола” /1971г./, “Знаменосецът на свободата Васил Левски” /1973г./
Жечко Попов – “Без сън, без покой” /1986г./
Константин Илиев – пиесата “Великденско вино”
Стефан Цанев – пиесата “Тайната вечеря на дякона Левски”
Радой Ралин – кинороманът “Аз съм Левски”.
Чуждестранни автори за Левски:
Александър Стеколников – “Васил Левски”, Москва, 1958г.
Мерсия Макдермот – “Апостолът на свободата”, Лондон, 1967г.
Алфред Ото Шведе – “Посланици на свободата”, Берлин, 1973г.
Ото Емерслебен – “Вятърът има много имена”, Берлин, 1985г.
Най-пълна информация за всички автори и произведения, посветени на Васил Левски, издавани в България и чужбина, включително и излизалите в периодичния печат материали, може да се намери в издадената през 1987г.от НБ “Кирил и Методий” био-библиография “Васил Левски”.
